Качества според производителя:
Дълбок, жив, пурпурен цвят с рубинен пръстен. Въздействащ, многопластов аромат с фини парфюмени ухания на полски цветя, шоколад, сладки източни подправки, кедрово дърво, черешов ликьор, касис и черна череша. Строго, стегнато и фокусирано тяло с отлична свежест, дължина и структура, с велурени танини и финал, който разкрива значителен потенциал за стареене от над десет години. Вино, което ще остане класика. Препоръчваме да се декантира и да остане в декантер поне два часа преди консумация.
Качества и оценка според ДиВино (септември 2012):
Жив, интензивен тъмно рубинен цвят с меки отблясъци. Елегантен, въздържан нос с благородни акценти на касис, зряла черна череша, фини етерични нотки, сурово месо и соленоват нюанс на аншоа (черна маслина). Стегнато, източено тяло с мощна танинова структура, с много свеж, но зрял черен горски плод и велурен, пикантно сух финал. Виното ще бъде по-добро след година; показва сериозен потенциал (2013-2019). Изключително вино, класика в своя стил.
Качества и оценка според Каталог на българското вино 2013:
Непрогледен, красив гранатов цвят; интензивен и многопластов нос с пипери, топъл дим; кадифено тяло и много дълъг финал. Изключително вино.
За колекционери.
Предполагаме, че и из българско ще се появят ценители, които няма да се стискат като българските бизнесмени, и ще си позволяват да купуват скъпо вино. Е, не по 2-3000 евро като своите колеги, да речем, от Франция, но поне по стотина лева. Но, както казваше един колега, нашите са си бай Гавьовци. Само дето не се влачат из Европа с дисагите и мускалите. А Бай Ганьо, както знаем е стиснат ей така. Нали се сещате къде.