Качества и оценка според ДиВино (февруари 2019):
Много красив, непрогледен тъмнорубинен цвят с меки оттенъци. Дълбок, сложен нос, с нотки на дребни черни плодове, кожа, масло, сушено месо с червен пипер и канела. Стегнато, заоблено и стопено тяло с отлични зрели танини и опушен, гладък, благороден финал. Вино с концентрация и потенциал (2019 - 2023). Изключително вино, класика в своя стил (92 т.).
Пето място в класацията на ДиВино за 2018 г.
Зад успеха на Домейн Беса Валей стоят много хора, които от години работят с цялото си сърце и душа, за да може брандът Enira в годините да се наложи така категорично. И все пак тук е мястото да кажем, че в основата на тази изключителна плюшено-гладка и завладяваща сира стои екипът на винарната, воден от Ивайло Антонов, енолога Светлозар Джуров и дълогогдишния консултант Марк Дворкин. Инвестицията и собствеността са поделени между френския граф Стефан фон Найперг, германеца д-р Карл Хаупман и българските им партньори Иво Евгениев и Спас Шопов. Ще завършим представянето на тази знаменита българска сира с думите на известен френски винар: "Виното всъщност е много приятен бизнес, трудни са само първите 200 години".
Качества и оценка според Каталога на българското вино (2019):
Интензивен рубинен цвят с гланц; интригуващ многопластов нос с нотки на сок от боровинка, дим, мъгла и пушено месо; обемно тяло със зрели танини и запазено усещане за черен горски плод и бял пипер; дълъг опушен финал с намек за месо. Изключително вино.
Качества и оценка според Apollowine (2019):
Сира 2015 е с дълбок и плътен рубинено-червен цвят. В носа ще откриете характерни аромати на препечен хляб, кожа, зрели плодове и асфалт, с прекрасен баланс след отлежаването в нови френски дубови бъчви за 18 м. На вкус е многопластова, богата и пищна. Плодова, свежа и заоблена на небцето, Сира 2015 има добре изразена структура, която се подчертава от мощни и отличителни танини. Завършекът е приятен и много дълъг. Пленява със своята хармоничност и постепенно разкриващ се потенциал. 90/100 т.
За колекционери.
Предполагаме, че и из българско ще се появят ценители, които няма да се стискат като българските бизнесмени, и ще си позволяват да купуват скъпо вино. Е, не по 2-3000 евро като своите колеги, да речем, от Франция, но поне по 2-триста лева. Но, както казваше един колега, нашите са си бай Гавьовци. Само дето не се влачат из Европа с дисагите и мускалите. А Бай Ганьо, както знаем е стиснат ей така. Нали се сещате къде.