Качества и оценка според Каталога на българското вино 2019:
красив рубинен цвят с гланц и меки отблясъци; атрактивен и пищен нос с акценти на печена синя слива, сухи листа, пипери, сушена боровинка; тяло с отличен баланс, кадифени танини и деликатни нотки на пушено месо; усещане за слива в черен шоколад в дългия финал. Изключително вино.
Качества и оценка според ДиВино (декември 2018):
Плътен тъмно гранатов цвят с меки оттенъци. Великолепен, сложен и изкусителен нос с нотки печена камба, сушени домати, сушена мента, евкалипт, сочна черна череша, млечен шоколад, кафе и ванилия. Сочно, със запазен сладък червен плод и сладка червена чушка във вкуса, хармонично, сложно и гъвкаво в устата със сочен финал, в който остават печени плодове, печена червена чушка и сладки подправки. Може да отлежава (2019-2025). Произведени до 2000 бутилки. Изключително вино, класика в своя стил (93 т.).
Качества и оценка според Каталога на българското вино 2016:
Красив средноинтензивен рубинен цвят; елегантен комплексен нос - долавят се зрели горски плодове (боровинка и къпина), евкалипт, студен дим; тяло с отличен баланс и хармония: здрави кадифени танини и запазен плод във вкусовия аромат - слива и черен шоколад; дълъг суховат финал, отново с усещане за шоколад. Изключително вино.
Качеста и оценка според Апалауайн. Оригиналната дегустационна бележка на Димитър Николов по време на слепите дегустации на Decanter Wolrd Wine Awards (2015):
Много богато и сложно вино. Плътна структура, прецизна с концентрирани плодове, узрели танини, с огромен потенциал за стареене. Пресни и сушени плодове, подправки, кожа, тъмен шоколад, мощно вино. Дълъг завършек, който ви оставя с усещането, че сте вкусили много специално вино.
Оценка на Апалоуайн (2020) 92/100 т.
900 лв. с много луксозна подаръчна кутия.
За колекционери.
Предполагаме, че и из българско ще се появят ценители, които няма да се стискат като българските бизнесмени, и ще си позволяват да купуват скъпо вино. Е, не по 2-3000 евро като своите колеги, да речем, от Франция, но поне по 2-триста лева. Но, както казваше един колега, нашите са си бай Гавьовци. Само дето не се влачат из Европа с дисагите и мускалите. А Бай Ганьо, както знаем е стиснат ей така. Нали се сещате къде.